Молец + 101 Каба Гайди - Месечина [Official Video] Nov 11, 2026

Description

За нас е огромна чест, че имахме възможността да работим с великите „101 Каба Гайди“. Гордеем се, че заедно вдъхнахме живот на нашата “Месечина“.

text/vocals: July Slavchev; Chris Makarov / https://www.instagram.com/molec__official/ Benjiiiiiii / https://www.instagram.com/benjiiiiiiiiiiiiii/
produced by: Kamen Kolev / https://www.instagram.com/kamenmakesmusic/
guitars / prod. assistant: DOBS / https://www.instagram.com/dobs_vasilev
mix: Dimitar Ganchev / https://www.instagram.com/xaxomusic/
master: Julian Janev - JJ Mastering Studio / https://www.instagram.com/jjmastering/
Special Appearance: 101 Kaba Gaidi / https://www.instagram.com/101_kaba_gaidi/



Екип
producer: Радослав Славчев / https://www.instagram.com/radoslavchev/
director: Крис Захариев | https://www.instagram.com/chriszahariev/
DOP: Пламен Каменов / https://www.instagram.com/plamenkov/
1AD: Алекзандър Йорданов
1AC Rosen Tihov
editor: Крис Захариев / https://www.instagram.com/chriszahariev/
color: Денислав Маринов
Ръководител осветление: Боян Захаринов / https://www.instagram.com/boyan_zaharinov/
bts video: Ангел Ангелов
Дрехи: BULKINA @bulkina.official
Danail Kapchin @dani_kapchin


Роли:
Мъж: Атанас Найденов
Жена: Божана Мановска
Мъж 2: Руси Йосифов

Дете 1: Даниел Дуков
Дете 2: Петър Марковски

Special thanks: Чико-С ЕООД

ТЕКСТ:
Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
като тебе да е чиста.

Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
че на тебе да приличам.

Днес тялото вече отказа.
Днес тва са чужди рамене.
Днес вляво малко натежава.
Влез. Сънувах, че съм пак с теб.

И не мога да забравя,
и колко време ми отне.
И не мога да призная,
че не става по-добре.

Колко време още да се правя?
Очите все издават ме.
Мисълта ми покрай теб минава
и тайно пробва да ме спре.

Момент поне
да мога да остана.
Днес погледнах се
и не мога да се позная.

Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
като тебе да е чиста.

Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
че на тебе да приличам.

Със изстинали ръце
удрям пак и пак.
Ако ти не кажеш „Влез“,
сам да вляза няма как.

Със заключено сърце,
пак на твоя праг,
със един въпрос във мен:
„Ти дали ще ме познаеш?“

Ти дали ще ме познаеш?
Ти дали ще ме познаеш?
Със един въпрос във мен:
„Ти дали ще ме познаеш?“

Моля, моля, моля
ти да бъдеш мойта воля.
Не ми ли го каза?
Не ми ли потрябва?

Няма, няма, няма
как да пия тая чаша.
Не го заслужавам,
но ти пак ми даваш.

Същата врата е,
но ключът ще е ръждясал.
Стаята я знаем,
само аз ще съм пораснал.

Търся невменяем
нещо времето е скрило.
Нищо не се е променило.

Дали ще ме познаеш
по мълчанието само?
Без думи да ридае,
то сърцето ми е нямо.

Не мога да забравя
косите ти като мрамор
и туптенето отляво.

Със изстинали ръце
удрям пак и пак.
Ако ти не кажеш „Влез“,
сам да вляза няма как.

Със заключено сърце,
пак на твоя праг,
със един въпрос във мен:
„Ти дали ще ме познаеш?“

Ти дали ще ме познаеш?
Ти дали ще ме познаеш?
Със един въпрос във мен:
„Ти дали ще ме познаеш?“

Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
като тебе да е чиста.

Ти ли си, месечино?
Хайде, облечи ме!
Дай ми бяла риза,
че на тебе да приличам.